Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.03.2015 21:02 - Пирдоп-хижа Паскал-хижа Кокалско-Златица
Автор: pitwasilew Категория: Туризъм   
Прочетен: 8216 Коментари: 2 Гласове:
5

Последна промяна: 24.08.2017 10:07

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
    "Съществото НИЕ е по-весело, по-енергично, по-смело. Груповата смелост е по-голяма. Нарича се ентусиазъм. И груповия страх е по-голям. Нарича се паника. Единичният страх е истинския страх. Нарича се самота." "Лавина" - Блага Димитрова           "Ние губим себе си, създавайки ново същество."
  "Лавина" - Блага Димитрова
 
   Привет! В този кратък разказ, ще ви занимая с преходът, който направихме в Стара планина преди около 3 седмици. На 28 февруари сутринта се транспортирахме 16 човека до Златица, където оставихме колите. Групата ни пое към Пирдоп по черен път, който минавеше покрай медодобивния комбинат. Разстоянето от Златица до Пирдоп е около 4-5 километра. Така около обяд стигнахме до приятна брезова горичка, от където започва пътеката към хижа Паскал. Пътеката е маркирана и обновена по някакъв проект. Времето беше облачно, за разлика от приповдигнатото ни настроение, изпълнено с очакване от всичко, което предстоеше!


image

  image      И така, лека-полека, наслаждавайки се на всичко около нас, се изкачихме на хижа Паскал около 15-15:30 часа следобед. Тя е разположена на 1470м.н.в., в местността Мали извор. Най юг се вижда низината и Средна гора, вечер - светлините на ски пистите на Витоша и Боровец. Красота!
image
Поглед от хижа Паскал
     Хижарката се казва Тодорка. Поради това, че имаше имен ден, а може би и не само заради това, тя ни посрещна много любезно. Ние, от своя страна се погрижихме за доброто и насроение!

   На следващия ден(1 март) рано сутринта, тръгнахме към билото. Беше си облачно и студено, имаше мъгла. Снега бе все още твърд и така все напред към хижа Кокалско.


image


image

image

   Около 10 часа стигнахме билото. Там духаше доста силен вятър, имаше гъста мъгла и около 60-70см сняг. Всички тия неща творяха чудеса!

image

image

image

image

   По зимната маркировка минахме през връх Миале(1803м.н.в.), Гроба, Голяма Занога(1814м.н.в.), подсякахме връх Свищиплаз(1888м.н.в.), продължихме към връх Курдуна(1822м.н.в.). Понякога изведнъж вятърът спираше. Тогава разбирахме, че без него не е чак толкова студено, а всъщност времето е меко и приятно. Ако я нямаше мъглата, може би щяхме да видим и панорамата от билото! От връх Курдуна заслизахме към връх Стражата(1528м.н.в.). На втората стъпка, вероятно навяхнах лявото си коляно. Беше си гадничко и неприятно усещане... На този същия връх и обаците отлетяха нанякъде и небето се изчисти. Засвети едно слънце, та чак снега омекна. На всяка крачка затъваш над коляното. Почна да ми просветва, защо на това място има ски писта. Около 15 часа се появихме на ски пистата на Кокалско и се спуснахме към хижата.

image

image

  image        Хижата или по-скоро хотела, или почивната база, се намира на 1528м.н.в. Условията са приятни. Обслужването бързо. Хората са любезни. А ние се нуждаехме от една добра и хубава почивка. Бяхме уморени, но много удоволетворени!

   На следващия ден, понеделник 2 март - чудно време! Дружината отново потегли рано сутринта. Дълъг път ни чакаше. Тръгнахме по черен път покрай рудник Елаците към Златишки проход. До прохода не стигнахме, защото минахме през тунел, който официално е затворен за коли и камиони. Лично аз се надявах там да не попаднем на огромни паяци, орки..... и бели бродници...Спестихме доста време по този начин. Към обяд стигнахме едно връхче над Църквище. Разположихме се за почивка, защото и тя все пак е част от разходката. Трудно се описва насладата от това да си почиваш, а пред теб да съзерцаваш едно красиво място, което преди ден не ти се е струвало толкова приветливо!


image

На връхчето, на което почивахме се появи един мъж с цел парапланеризъм. Да, от там доста често хората летят с парапланер. Той ни упъти като ни показа пряк път към Църквище. Показа ни къде има мотописта, по която можем да слезем директно към селцето.

image

   И така. В ранния следобед вече бяхме долу в селцето. От там по пътя до Златица и по машините! Тогава, а и сега като си мисля мога да кажа, че беше много гот!



Гласувай:
5
0



1. born - Завиждам ти за преживяването ! Н...
08.04.2015 22:34
Завиждам ти за преживяването ! Наистина голяма красота. Из цяла България е така. Поздрави.
цитирай
2. pitwasilew - Благодаря!
09.04.2015 13:39
Благодаря!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pitwasilew
Категория: Туризъм
Прочетен: 245885
Постинги: 91
Коментари: 303
Гласове: 2802
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Блогрол