Мина време, а аз не съм писал за мое странстване из планините. А и не бива да спирам, защото просто ми харесва. Писането и странстването. Всъщност - от доста време не съм скитал из планините и може би заради това няма за какво да пиша.
Обикновено започвам пътеписа с цитат от някоя книга. Е, прочетох няколко книги. От тях - доста неща ме впечатлиха, но поради доминиращият към момента в мен емоционален тон, ще споделя този от "Невиждани академици" на Тери Пратчет:
„Ридкъли се килна назад като човек, нападнат от внезапно излязла от кома овца.“
: ) И така....
Първи ден (23.06.2018)
Изходен пункт - за пореден път, добре познатото село Храбрино. За около 40мин стигам с автобус от Пловдив. Транспортът е редовен. Спирката е на площада в центъра. Тръгва се по главния асфалтов път за Дедево и Ситово в посока юг. Веднага щом пътят излиза от селото и прави завой, от него започва черен път в посока югозапад. Добре се вижда хижа Академик (старата Родопски партизани). Минава се през моста и от там започва асфалтов път до хижата. Може да се мине директно по туристическа пътека към хижата, която започва в началато на асфалтовия път. Пътеката е добре маркирана с червена маркировка.
Хижа Адакемик
От хижата се открива хубава гледка към с. Храбрино и гр. Пловдив.
Самата хижа се намира в местността Лещенско.
Така пътеката започва да се изкачва нагоре по Върховръшкия рид в посока югозапад, юг. Достига асфалтовия път, който идва от Перущица. По него се стига до Бряновщица.
Параклисът "Св. Богородица" в Бряновщица
От Бряновщица до хижа Върховръх се стига за около 2 часа и 30 мин по черен път.
Хижа Върховръх се намира в едноименната местност под връх Върховръх (1633м.н.в.).
Хижа Върховръх и бивака
Втори ден (24.06.2018)
Добро утро с апел към набоцканите пафкачи - предполагам, че в гората ви е по кеф да се надрусате, но моля ви - стойте си по градовете, в баровете и дискотеките! Не пречете!
И така. От х. Върховръх се тръгва по черен път в посока юг към х. Персенк.
Първо се преминава покрай с. Чурен.
Скоро, малко в страни от пътя се открива панорама.
Преминава се през историческата местност Комаров камък.
И така, пътеката си минава покрай рекички и полянки....
....заслончета....
...чешмички...
Чешмата Бей Бунар
....достига и преминава през местността Тъмния балкан. От тук започва Римски път. В миналото в тази област е била разположена и хижа Модър, която е изгоряла. Също - тук е и връх Модър.
Може би около 30-40мин ми беше необходимо да премина през Тъмния балкан. Вече в края си мислех кога най-после ще изляза от тази гора?! Присетих се, че тук винаги ме обзема някакво тягостно, напрягащо, подтискащо чувство. Всеки път! По пътеката следва местността Митницата. Тук до Балканската война е била границата ни Турция. Тук се пресичат няколко пътя. Сега това са пътеките от х.Персенк , от х. Здравец, от х. Върховръх.
След около 1 час в посока юг се стига до х. Персенк, където пренощувах. В неделя хижата не работеше. Не съм се обаждал да предупреждавам, че ще ходя на нея. На следващия ден разбрах, че в събота е имало доста хора и е приемала туристи. Тъкмо пристигам и започва да вали.
Цяла вечер си валя, духа вятър. Термометърът показваше 10°С.
Ден трети (25.26.2018)
След дълъг, непробуден, заслужен и здравословен сън се събуждам и виждам, че Слънцето тъкмо изгравя и ме озарява с топлите си и меки лъчи.
Раничко събрах багажа и тръгнах по Римския път към х. Скални мостове. Там пих кафе.
хижа Скални мостове
Набързо отскочих до хижа Чудни мостове в местността на Чудните мостове. Направих малко снимки. Изядох една чорба и си продължих по пътя.
хижа Чудни мостове
От тук се отправих по пътеката към хижа Кабата и с. Хвойна.
Кабата вече била частна и мисля, че не функционира в името на народа. Там сега отглеждали крави и картофи. Ако сте се запътили натам - направете си справка. От хижата се отклоних до връх Цирикова черква (1761м.н.в).
Това е друга историческа местност, свързана с Турското робство. Сега от тук минава маратона Персенк ултра и има параклис.
Разказаха ми легендата, според която от върха са се хвърляли в каньона под него българските жени, отказвали да приемат турската вяра.
От Цирикова черква продължих по пътеката до разклона за местността Костен камък и с. Хвойна. Нямах време да отида до Костен камък и ореховския Каньон на водопадите, защото отново щях да се отклоня, а времето си течеше.
И така, в края на прехода, пристигам в с. Хвойна и очаквам последния автобус от Смолян за Пловдив. Уморен, щастлив, удоволетворен.
Тагове:
Нумерология - Значение на Числото 4!
ДОКАЗАНО! ИМА ЗАДГРОБЕН ЖИВОТ
Пожелавам ти още много вълнуващи пътешествия и по-често да публикуваш.:)
Поздрави!
Пожелавам ти още много вълнуващи пътешествия и по-често да публикуваш.:)
Поздрави!
Благодаря! Бива, че съм те разсеял малко от това нещо като работа. Дано не се отрази на наградата после : Р , че ще ми е виновно! Мога да се похваля, че малко вдигнах нивото на снимките. Вече не са от телефона! Ец! : ) и обещавам на теб и на мен си - повече да публикувам!
поздрави!
Хубави са Родопите! Радвам се, че и на теб ти е харесала драсканицата ми! Колкото до хижа Кабата - разбрах, че от доста време е частна. Вече съм по-запознат и я заобикалям от далеч. Бях останал с някакво погрешно впечатление, защото преди 3-4 години бяхме там и въобще не ми мина през главата за какво иде реч. Едва сега ми обясниха. Ама то и като се мине сега покрай нея всичко е сринато и разрушено. Спокойно може да се каже, че не съществува тази хижа.
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
Разгледах твоите снимки. Истина е, че Родопи са много красиви и през есента! Поздрави!
Обичам таз земя голяма...
Много са по-малките - Сърбия и др. бивши Юго, Люгсембург, Албания, Гватемала... Джагаров МНОГО Е СБЪРКАЛ. Не знам хубавите му стихове, но най-известния "Земя като една човешка длан" е обикновена ДОСАДНА, СИВА, СКУЧНА ГРЕШКА. И тая грешка доказва, че поетът НЕ Е ХОДИЛ ПО СТРАНАТА!!! Гледал е на стената картата на Европа или на света...
Обичам таз земя голяма...
Много са по-малките - Сърбия и др. бивши Юго, Люгсембург, Албания, Гватемала... Джагаров МНОГО Е СБЪРКАЛ. Не знам хубавите му стихове, но най-известния "Земя като една човешка длан" е обикновена ДОСАДНА, СИВА, СКУЧНА ГРЕШКА. И тая грешка доказва, че поетът НЕ Е ХОДИЛ ПО СТРАНАТА!!! Гледал е на стената картата на Европа или на света...
За съжаление, бях близо до тоя римски път, но нямаше време да го разгледам. А но си струва да минеш от край до край. Дано някога пак...