С първия сняг в града се размечтавам. Решавам да публикувам последната си разходка в планината.

   През пролетта посетих Асенова крепост. Там, отвисоко и между ридовете се огледах и видях няколко пътеки. Чудих се дълго време накъде ли водят?

  Събудих се една неделя, направих си кафе. Навън-хубав ноемврийски ден, слънчев, топъл. Сложих малко багаж в раницата и хванах първия автобус до Асеновград. От там покрай река Чая тръгнах по пътеката към "Анатема". Под мен се виждаше пътя за Смолян и невероятна панорама, разбира се.









    Пътеката продължава до една беседка, на която местните казват "Пейката". Там пътеката се разделя. Вляво се тръгва към хижа Момина сълза, а вдясно се тръгва към местността Гонда вода. Аз тръгнах по пътеката към хижата. Тя е лека, приятна и панорамна. Самата хижа Момина сълза е изоставена и разрушена.

х.Момина сълза(вляво) и параклиса

    Това е хижата. Има за какво да се замисли човек като я види. Хубавото е, че не е лишена напълно от живот. Около нея се мотка една дива котка-пазач, с която се сприятелих, споделяйки с нея част от храната си.



    Срещат се приятелите. Разделят се. От хижата има пътека към Бачково. Наумявам си да я разгледам скоро, догодина. Тръгвам по друга към хижа Безово. Панорами, гледки....да ти се завие свят....



    След около 1 час достигам до местността "Гонда вода". Още едно място, което е заприличало на лунен пейзаж, след като си е тръгнал човека. Всъщност имаше живот и там. Една ловна дружина се беше поместила в една от съхранените от времето постройки. Гласовете на ловджиите се чуваха отдалеч. Бяха въодушевени , явно от нещо. Навън 2 деца живуркаха щастливо.











    Съвсем близо, на около 15 минути по една "самолетна писта" се намира и хижа Безово.



    Тя се намира на 1217м.н.в. Също е запусната. Стопанисва се. Пълно е с боклуци около нея. Решавам да се прехвърля от хижата към съседния рид към хижа "Ловна хижа и от там през параклиса "Св. Петка" да се върна в Асеновград. Почвам да търся пътеката. Тя трябва да се намира в посока изток. Упътва ме ръждясала табела, чийто надпис не се чете и маркировката върху едно дърво. Слизам надолу в дерето между двата рида, търся, връщам се, пак слизам. Намирам само една изоставена градинка. Пътеката се губи, а времето напредва. Решавам да се върна в Асеновград през "Гонда вода" по по-пряката пътека, която излиза на "Пейката".

   Не съжалявам. Хващам залеза над Асеновата крепост.



   

Жалки картини от хижите на Асеновградските Родопи...

Аз само ги снимах. Нищо повече :)

Каква диаметрална разлика между прекрасните панорами и разрухата. Жалко ...

Когато разрухата рухне, пак ще останат хубавите панорами!

Да се молим разрухата да рухне, колкото се може по-скоро.