От години не бях стъпвал в планината. Миналото лято реших, че това трябва да се промени. Направих си дългосрочен план, който постепенно започнах да изпълнявам-бавно и точка по точка. Първо си купих раница, след това туристически обувки, палатка и т.н. . Тези неща плюс волята и желанието ми да се разхождам в планината се оказаха достатъчни да започна начинанието, а именно планински туризъм.

На първо място важно беше да се уточни маршрут. Тук трябва да благодаря на една моя приятелка! Тя е много запален планинар. Предложи ми маршрут от село Храбрино до хижа Академик-всъщност най-близката хижа до град Пловдив.

Следщата точка от плана беше да поема на път. Априлската ваканция се оказа добре дошла. И така в един априлски ден, рано сутринта докато града все още спеше, нарамих раницата. От автогара Родопи, се качихме на първият автобус за Храбрино. До там се стига бързо-30-40мин. Пътя от Коматево до Храбрино криволичи през красива местност с високи отвесни скали. Храбрино е разположено в долина и именно това го прави много подходящ за разпределителен пункт във Върховръхският рид.

Както личи от началото на разказа, ентусиазма ни беше огромен. Всеки от нас беше натоварен с около 20 килограма багаж. Крайната дестинация беше хижа Върховръх. От село Храбрино се тръгва по асфалтов път, който започва от горната част на площада(мястото където спира автобуса) върви се 5 минути и веднага след като се излезе от селото в дясно от пътя започва пътека. Маркирана е с червено. Върви се около 15 мин. и черния път преминава в асфалтов малко след един ВЕЦ. Тоз път води директно към хижа Академик. До хижата може и да се стигне по пътека, която е стръмна и върви по хълма на който е разположена хижата. Стига се за около един час-следи се червената маркировка. По пътя на места се открива красиви гледки към Храбрино като в далечината се вижда Пловдив, а на хоризонта при ясно време синее Стара планина. Около Хижа Академик има доста поляни подходящи за пикник и за почивка, където може да се отмори от градското ежедневие. Именно на една такава поляна или по скоро баскетболно игрище приключи нашия първи опит за атака на най-високата точка в местността. След като ентусиазма ни се изпари под тежкия багаж и предвид прогнозата за времето, която вещаеше дъжд, взехме решение да си направим пикник и да споделим храната предвидена за три дни! Истинка идилия! Жалко че в хижата нямаше бира, но какво пък. След лека дрямка, нарамихме поолекналите раници и поехме обратния път към дома.

Естествено предстоеше ни реванш. Планирахме следващия опит да покорим върха и само чакахме подходящия момент. И така през май, когато вече започна да се запролетява и синоптиците предричаха слънчево време, рано сутринта поехме на път.

Планът-до Върховръх и обратно за един ден! Уви, всичко се промени и както се казва – обръна се на 360 градуса.

Започвам от там където стигнахме при първият ни опит, а именно хижа Академик. Всъщност още от самото начало имехме грешна представа за пътя, по който да вървим до горе. От баскетболната поляна поехме по черния път, който един вид заобикаля хълма. В началото така ни се струваше...В последствие пътеката води до една обширна поляна, която е невероятна за почивка. Ако не греша това трябва да е местността Лещенска поля. След като бяхме повървяли около 2 часа и 30 минути решихме че това трябва да е мястото където блаженно да починем. Радвам се че се насладихме на момента, защото след това започнаха нашите „мъки”. Продължихме да следваме маркираната пътека и тогава, някъде, когато започнахме да слизаме от хълма разбрахме че сме на грешен път. За радост багажа ни не беше 20 килограма. Та решихме да се поразходим и да се върнем – отново. Повървяхме из поляните около 2 часа, след което се озовахме на асфалтов път. Той започва от село Брестовица и води до хижа Бряновщица. Окрилени от идеята, че все пак сме се върнали на правия път смело поехме по пътя. След около час вече бяхме стигнали до х.Бряновщица.

Информацията, която имахме беше че за три часа се стига до върха. Въпреки, че се бяхме поизморили и поизгубили, ни връхлетя нов прилив на ентусиазъм и енергия...не, не , не взимаме наркотици....Асфалтовия път от Брестовица, преминава през вилно селище разположено около ловна хижа Бряновщица и свършва там където започва ловното дружество. Там започва черен път. В начало се върви покрай огражденията на ловното дружество, пътеката е широка и почти равна. Малко след това започва истинското предизвикателство. Пътеката върви по хребета на хълмовете до върха, като постоянно се изкачва и спуска. На момнети човек си мисли, че само се изкачва...Постепенно, растителността се сменя и около 900-1000 метра се появяват боровете. Въздухът става прохладен и лек, горският аромат е невероятен и едва ли не нещо ново и освежаващо да „градския човек”. Панорамни гледки почти не се откриват. През по-голямата си част пътя е закрит от двете страни от дървета, чийто имена не зная и от борове. Когато се опитахме да покорим върха през май пътеката не беше разчистена и на много места имаше паднали дървета, които се налагаше да заобиколим. И така, вторият ни опит също пропадна-времето напредна, спряхме най-накрая, отпочинахме, пихме по една бира и слезохме учудващо бързо до село Храбрино по възможно най-прекия път!

И така, ректе си текът, сесията свърши и веднага стегнахме багажа. Този път нямаше какво да ни спре! По възможно най-прекия път село Храбрино-хижа Академик-хижа Бряновщица най-после се качихме до хижа Върховръх! Оказа се ,че при втория ни опит да достигнем до хижа Върховръх ни е оставало още около половин час. По пътя срещнахме  двама гъбари, които любезно ни упътиха за пътя. Споделиха с нас и къде можем да опитаме от горски ягоди, къпини и малини...бяха доста вкусни. Казаха, че мантарки могат да се намерят към Брестовица. След около час най-после достигнахме хижа Върховръх. Тя е разположена в един голям заслон, който е доста уютен и приятен за почивка...изключително спокойно е. Пътеката, която ни отведе до този заслон се пресича от асфалтов път който идва от Перущица. В ляво на 50 метра е хижата. От там започва и пътека към върха. Самата хижа е обградена от гората. На 100-200 метра от хижата има ресторант и магазин-от магазина си купихме бирата. В ресторанта на хижа Върховръх ни посрещнаха любезно. Предложиха ни бърза храна-омлет или ако искаме да почакаме-скара. Спряхме се на второто. Помотахме се около хижата 2 часа, направихме някоя снимка и в 20 и 30 часа с автомобил се върнахме в  Пловдив.

Изглед към Храбрино

Лещенска поляна