Не съм в живота ти, заради капризи,
 в сърцето ти посях щастливи семена...
 Вярвах, че любовта ни ще намери,
 път невидим, даже и през планина.

 Но в душата се загнезди, 
 мисъл дръзка, завита във мъгла.
 Тя за своята правда настоява,
 чрез ината, сдобила се с крила.

 Въоръжена със усмивка смела,
 с обич нежна, като пролетта...
 Ще търся истината клета,
 за да си върна любовта!

Прекрасно е- вдъхновяващо и оптимистично,разнежващо и вълнуващо!

Благодаря Младши!!! :-)