"Излиза, че не нея съм спасявала аз, а себе си, своята болна съвест. Зная, че тя ще ме съди безпощадно. Но пътя, по който сама се затулих и поведох, е моят всекидневен страшен съд."
"Търсенето е най-голямата тревога. Нямам право да се върна, ако не го открия. Инак останалата част от живота ми ще премине в усойната сянка на една вина. Дано не съм закъсняла."
"Загубеното време загубено ли е?"
"Всичко може да съдържа един изгубен ден."
"Колкото повече губим себе си, толкова повече намираме света. Всяка загуба ни отваря едно ново сетиво."
"Заслужава си мъката да живееш, за да усетиш светлината."
"Ние проспиваме целия си живот. Дали смъртта ще ни събуди?"
"... "нетипичните" от всеки народ са неговите истински представители."
"Но докога страданията ще служат за очищение на народите?"
"Близостта на смъртта ни дава други очи за света, за хората и за самите нас. Единствено на очи минали през смъртта, вярвам."
"Крещи несправедливостта, за да заглуши собствната си неувереност. Крещи лъжата от безсилие да бъде повярвана. Така тихо може да говори скромността. И честността, която е дела, а не думи."
"Грешките ме упътват към истината."
"... и с тих глас могат да се произнасят разни фрази!"
"Човешката участ ни принуждава да бъдем по-силни, отколкото сме."
"Ако бъдещето извира от миналото и настоящето, би трябвало да го познаваме. Или то иде отнякъде другаде?"
"И аз досега бях дете. От сега нататък ставам родител. Освен тези две състояния природата познава ли трето? Свободен. Изтръгнат от веригата предци-потомци. Зависим само от себе си, отговорен само за себе си. Най-голямата зависимост, най-тежката отговорност. Едновременно свой създател и своя рожба. Двете състояния - заедно."
"Ако твоя път тръгва от сърцето ти, не се надявай на спокоен път."
"Няма по-одобряващо нещо в трудните мигове от безгрижието."
"Войната е още едно масово злодейство: убийство на време."
"Който иска да убива времето било с престъпления, било с удоволствия, убива себе си."
"Колкото един народ е с по-буйна и променлива съдба, толкова е по-постоянен и миролюбив в нравите си."
"В тъмния свят на психиката физическият закон на "обратната връзка" създава вътрешна съпротива. Колкото по-груб натиск отвън, толкова по-нежна душевност като самозащита."
"Общувам с треви и дървета и вярвам , че спокойствието има зелен цвят."
"В тъмнините изчаквам да се загубят всички пътища, за да намеря своя път. Мракът е така дълбок, както с очакването с очите на майка ми."
"Човешка ръка, окрилена от последните научни открития, е изменила облика на планетата."
"Колко далечно разстояние и време трябва да изминеш за една среща."
"Няма един отговор, няма една постоянна истина за всеки отделен миг от живота ни. Отговорите са разнопосочни, самоизключващи се. Изглежда истината е по-обемна, по-разностранна, по-многоизмерна, отколкото се рисува в ограниченото съзнание."
"Дори и най-черната нощ върви към утрото."
"Добре, че не знаем какво ни предстои, за да вървим нататък."
"Една дума може да ни отнесе за миг много по-далече във времето и пространството от една космическа ракета."
"Проследявам стъпка по стъпка часовете. На всеки час от нощта принадлежи свойствен му отенък, мирис и озвученост- Долавям хармонична връзка помежду им. Колкото сенките стават по наситени, толкова по-сочен мирисът, толкова по-кадефени - звуковете. Струва ми се в тази страна влюбените биха могли да бъдат най-щастливи, отколкото където и да е другаде."
"Какво е сняг? - чувам своя някогашен въпрос. Отговарям мълком на себе си: снегът е всичко бяло, чисто, което не можеш да опазиш в шепа и под стъпка. Има форма на звездица, защото пада от звездите. Снегът е бял сън, от който няма будене. Снегът плете венчето на кокичето. Снегът е детство. Колкото детски очи - толкова различни образи на снега. Оставям я сама да открие образа на своя сняг."
"Утрешният сняг ще падне върху вчерашната кал и ще се изцапа, колкото и да е чист. Детето ще открие това, когато порасте."
"Открива най-голямата мъка - носталгията....Открива най-хубавото на този свят - топлината на човешката ръка. Снегът раздаде на едно дете своите бели чудеса и си отиде."
"Няма друг изход за човека, освен да използва пречките по своя път за оттласване напред."
"В нашия объркан свят не виждам друга истина, друга трайна позиция освен правотата на едно дете."
"Все по-многострунна и все по-трудна за самоовладяване става същността ми. Все повече дисонанси ме пронизват извътре."
"Дали промените ни променят или ние в промените се самоутвърждаваме?"
"Твърда е ръката на камъка, когато сграбчи сърцето, повлича го накъдето си е наумила."
"Черните скали правят човека неговорлив, саможив. Сините скали подсторват големеене. Ронливите подриват волята. Жилчестите привързват верността. А има едни подземни, скришни - те подклаждат трайни помисли, подлютяват злобарството, но и кърмят дарбите, подкрепят здравето, спояват помненето да не се разпилее..."
"Ако наистина скалите въздействат върху човешкия характер, то човек трябва да бъде по-твърд от скала, за да промени характера си."
"Ние губим себе си, създавайки ново същество."
"И едното и другото, и пустинята и животът може да се сътвори от човешка ръка."
"Какво щастие: да си спомняш близките белокоси, издъхващи на легло. Това ти създава упование в ритмичния пулс на живота. Аритмията на нашето време ни убива предварително."
"Бягството от войната е по-героично и по-опасно за живота на човека, отколкото самата война."
"Ние сме самотни. Нашите мисли опасват пространствата, срещат се и се прегръщат, за да се подкрепят и пак потеглят към неизвестността."
"Сами объркали живота си. Наистина в нашия объркан свят един оправен живот е непоносим."
"Мъчат се да догонят кибернетичния век, който ги заплашва с изтребление."
"Случва се човек по собствена воля да си го обърка(живота) и да счита, че това е най-правилната стъпка в живота му."
"За да бъдем напълно добри, ни липсва малко лошотия. Най-големите пакости идат от благодушните."
"Сменям понятията си за добро и зло, както детето сменя млечните си зъби. Боли. Цял живот ли човек страда от болестта растеж?"
"В търсене на пътя се изгубвам."
"Къде се крие изворчето на смеха? Изглежда, за всеки народ е различно, спотаено в самото ядро на езика, на словообразуването."
"Ти си често осъден да губиш равновесие. Трябва непрестанно да търсиш нова самонагласа, нова вътрешна ос, нов наклон и посока. Но не е ли тъкмо това, което те прави човек? Стабилна стъпка, устойчивост, постоянно равновесие - напомня четирикрако."
"Откак си тръгнал на два крака, ти все плащаш данъка си да бъдеш нестабилен, но изправен. Бъди спокоен, малката страна ти осигурява неспирно нарушение на равновесието."
"Тревата удавя стъпките в тишина. А тишината е нечие присъствие."
"В тъмнината недостатъците ти фосфорецират."
