"Si monumentum requiris curcumspise."

"този паметник ли търсиш - огледай се наоколо."

 

"Колкото е по-нисша кастата - толкова по - оскърден е подаваният кислород."

 

"И това е разковничето на щастието и добродетелността - да обикнеш онова, което трябва да вършиш. Цялото обучение цели именно това: да накара хората да обикнат своята неизбежна социална съдба."

 

"Аз съм такъв, какъвто съм, а как бих искал да не съм такъв!"

 

"Ако човек е различен, той е обречен на самота. Към него се държат отвратително."

 

"Физическият недостатък можеше да породи своего рода умствен излишък. Процесът, изглежда, бе обратим. За своите собствени цели умственият излишък можеше да породи доброволната слепота и глухота на съзнателната самота, изкуственото безсилие и аскетизма."

 

"Ние принадлежим на себе си толкова, колкото ни пренадлежи онова, което притежаваме. Ние не сме сътворили себе си и не можем да властваме над себе си. Ние не сме господари на самите себе си. Ние сме собственост на Б-га. И нима нашето щастие не се състои в това, че разбираме този въпрос именно така? Ниема ще изпитаме някакво щастие или успокоение, ако смятаме, че принадлежим на себе си? Така може да си мислят, младите и преуспелите. Те може да мислят, че е велико нещо да правят всичко, както на тях им се струва, посвоему - да не зависят от никого, - да не трябва да мислят за нищо незримо, да живеят без досадата на неизменната благодарност, неизменната молитва, без неизменното съобразяване с делата си с нечия чужда воля. Но с течение на времето, те както и всички люде, ще открият, че независимостта не е създадена за човека - че тя е нещо неестествено, че е полезнасамо за кратко време, но че с нея няма да стигнем благополучно до своя край..." (Мен дьо Биран).