Обичам да попадам и да прочитам книги, които са писани векове преди нашето време. Особено ако написаното в тях е все още актуално и през новото време за европейската, а и не само, цивилизация. 
   Томас Мор написисва и публикува "Утопия" през 1516г. в Англия. Ернест Ренан казва: "В същност идеалът винаги е една утопия.". За тези, които не са чели книгата накратко ще отбележа, че авторът сравнява действителността в Англия през 14в.-15в. със своите идеи за това как трябва да бъде устроена държавата и какви би трябвало да са взаимоотношенията в обществото. Тази измислена държава, той нарича "Утопия" и от името на автора за Утопия разказва измислен герой. Този похват Томас Мор използва за да не бъде цензуриран и гонен от управниците, държавите и Църквата в Европа по това време. На 7 юни 1535г. Томас Мор е екзекутиран на ешафота в Лондон. В книгата измисленият герой на Томас Мор-Рафаел Хитлодей(от гръцките думи-празни приказки и опитен/раздавам) разказва за местоположението, историята, градовете, земеделието, храната, длъжностните лица, изкуството и занаятите, хората, които не работят, за къщите, за облеклото, за отношенията между гражданите, за пътуванията на утопийците, за хазарта и лова, за истинските удоволствия, за щастието на утопийците, за ученолюбието, за ползата от медицината и науката, а робите, за болните, за браковете, за шутовете, за законите, за съюзите, за военното дело, за оръжието на утопийците, за религиозните вярвания на утопийците, за празниците и храмовете.
   Записах си някои полезни неща от книгата. Тук мисля да споделя 2 сентенции:

   "Summum ius summa iniuria" - "Висше право-висша неправда". Римска максима, която Цицерон смята за опасна. Смисълът и е: бездушното и стриктно прилагане на закона може да доведе до несправедливост".

   "Corruptissima respublica plurrimae lege" - Най-покварената държава има най-много закони" - Тацит.

   В контекста на идеята за частната собственост и за това как богатите трупат повече вещи, които наричат свои, а от другата страна бедните, който губят все повече, аз се замислям кога ли е започнало това разделение? Колко голяма е днес пропастта между тези две общества? Защо днес по целия свят хората се борят срещу премахването на монетарната система?

   Накрая ще приложа последната част от книгата "Утопия" на Томас Мор- "Заключение":

"Аз ви описах, доколкото можех, най-точно оня строй на държавната уредба, който не само смятам за най-добър, но и за единствен, който с пълно право може да си присвои името държавен строй. Всякъде другаде, когато хората говорят за общо добро, се грижат за своето  лично благополучие. А в Утопия, където няма никаква частна собственост, сериозно се занимават само с обществените работи. Този начин на постъпване на едното и другото място е правилен, защото в другите страни всеки знае, че ще умре от глад, ако не се грижи сам за себе си, колкото и да процъфтява държавата. Така необходимостта го заставя да предпочита собствените си интереси пред интересите на народа, т.е. пред интересите на другите. В Утопия е точно обратното. Щом всичко принадлежи на всички, никой не бива да се съмнява, че за своите лични нужди ще търпи някакво лишение, стига само да се полага грижа да бъдат пълни обществените складове. Тук няма неравномерно разпределение на продуктите и затова няма нито един беден, нито просяк. Макар че никой няма нищо, всички обаче са богати. И наистина какво по-голямо богатство може да има от веселия и спокоен живот, лишен от каквато и да било тревога? На острова човек не се тревожи за храната си, не се измъчва от оплакванията и желанията на своята съпруга, не се плаши от евентуална бедност на сина си и не се страхува за зестра на дъщеря си. Всеки може да бъде съвсем безгрижен за прехраната и щастието както на себе си, така и на своите-на съпругата си, синовете и внуците си, правнуците и праправнуците и на целия дълъг списък от потомци, за които така много се грижат благородниците. А освен всичко това тук се полагат грижи и за тия, които сега са неработоспособни, но в миналото са работили, както и за тия, които сега работят. Бих искал някой да се осмели да сравни това равенство със справедливостта на другите народи. Готов съм да умра, ако намеря у тия народи дори някаква следа от справедливост и равенство. Наистина каква е тая справедливост, когато всеки знатен или златар, или лихвар, или най-сетне всеки един от тия, които или изобщо нищо не вършат, или пък каквото вършат, то е такова, че не е нужно на държавата, а пък всички тия хора водят бляскав и разкошен живот в пълно бездействие или безполезни занимания? В същото време наемният работник, каруцарят, дребният занаятчия и земеделецът са претоварени с толкова много и толкова тежка работа, която с мъка биха понесли товарните и впрегатните животни. Трудът им обаче е толкова необходим, та нито една държава без него не би могла да изтрае дори една година, макар че за себе си те осигуряват съвсем оскърдна прехрана и водят толкова мизерен живот, че положението на животните може да изглежда много по-добро. Всъщност животните не се измъчват от постоянен тежък труд и храната им не е много по-лоша от тая на споменатите люде, а при това им е по-сладка, защото те нямат никакъв страх за своето бъдеще. Тия хора пък в настоящия момент биват измъчвани от безплодния и напразен свой труд и ги терзае мисълта за лишенията на старини. А щом тяхната дневна заплата е твърде малка, та не стига дори за нуждите на същия тоя ден, то съвсем не е възможно всекидневно по нещо да се отделя и запазва като излишък, за да послужи на старини. Нали е съвсем неправилно и неблагорадно онова общество, което отделя толкова щедро блага за така наречените благородници, за банкерите и другите подобни, които нищо не работят и живеят като ласкатели и уредници на празни удоволствия, а пък не полагат никакви грижи за земеделците, въглищарите, наемните слуги, каруцарите и занаятчиите, без които никакво общество не би могло да съществува? Като използва техния труд в цветущата им възраст, то не си спомня за техните безсънни нощи и толкова многобройните им благодеяния, когато те бъдат сломени от старост и болест и се нуждаят от всичко, тогава пренеблагородното общество ги възнаграждава с най-жалка смърт. А освен това богатите всекидневно откъсват по нещо от дневната заплата на бедните не само с лична измама, но и на основание на държавните закони. Това, което в миналото изглеждаше несправедливо-да се отплаща с черна неблагодарност на тия, които са най-добре заслужили пред държавата, управниците така го изопачиха, та го направиха справедливо чрез създаването на специален закон. Като наблюдавам и се замислям върху всички държави, които в момента процъфтяват, нека Б-г ми е свидетел, аз не виждам нищо друго освен едно съзаклятие на богатите, които в името и под закрилата на държавата се грижат за своя полза. Те измислят и изнамират всякакви способи и хитрости, чрез които на първо място да си запазят без страх от загуба това, което са натрупали с порочни хитрости, а на второ място да откупуват за себе си на възможно най-ниска цена работата и труда на бедните, за да ги експлоатират като работен добитък. Щом веднъж богатите от името на държавата, а това значи и от името на бедните, са решили да бъдат спазвани тия техни хитрости, те добиват и сила и закон. Но и тогава, когато тия най-долни хора разделят с ненавистна алчност помежду си всичко това, което може да стигне за всички, колко далеч стоят от щастието на държавата на утопийците? Когато утопийците са премахнали използването на парите, те напълно са изкоренили и ненавистната алчонст за пари. При това каква огромна маса от мъки е отсечена, каква жетва от престъпления из корен е изтръгната? Кой не знае, че заедно с премахването на парите ще изчезнат измамите, кражбите, грабежите, споровете, бунтовете, разприте, въстанията, убийствата, предателствата и отравянията? Тия престъпления сега се наказват с всекидневни наказания, но не се ограничават. Нали заедно с тях веднага след премахването на парите ще изчезнат също страхът, неспокойството, грижите, мъките и безсънните нощи? Дори и самата бедност, която на пръв поглед най-много се нуждае от пари, тутакси ще изчезне, щом парите бъдат напълно и навсякъде премахнати. За да стане по-ясно, нека си прдставим някоя неблагоприятна и напълно безплодна година, през която гладът е отнесъл вече много хиляди човеци. С пълна сигурност твърдя, че ако в края на това бедствие бъдат претърсени хамбарите на богатите, би се намерила толкова много храна, която ако би се разпределила между тия, които гладът и изтощението са отнесли в гроба, то никой изобщо не щеше и да забележи тази оскърдица поради времето и почвата. Толкова лесно би могло да се достави храна, но тия прословути блажени пари, които са изнамерени по прекрасен начин, за да отварят път за набавяне на храна, сами ни затварят пътя към набавянето и. Не се съмнявам, че и богатите чувстват също така нещо и знаят много добре колко е по-хубаво човек да не се нуждае от нищо необходимо, отколкото да притежава в изобилие много излишни неща; колко е по-хубаво човек да се избави от многобройни бедствия, отколкото да бъде обкръжен от големи богатства. Дори и на ум не ми идва да се съмнявам , че целия свят вече отдавна би приел лесно законите на утопската държава както поради съображения за своята собствена полза, така също и поради авторитета на спасителя Христос, който поради своята велика мъдрост не може да не знае това, което е най-добро, а и по своята доброта не би могъл да не посъветва това, което знае за най-добро. Но на всичко това се противопоставя едно страшно чудовище, което е виновник и създател на всички нещастия-гордостта. Тя измерва благополучието не по своите успехи, а по чуждите неуспехи; тя не би пожелала дастане дори богиня, ако биха престанали всички нещастия, над които би могла да заповяда и да се надсмива, тя желае нейното собствено щастие, съпоставено с хорските нещастия, да блести още по-ярко. Като показва своето голямо богатство, тя иска да мъчи и разпалва тяхната бедност. Тая адска змия пропълзявайки в сърцата на хората, подобно на спирачка ги задържа и забавя да не поемат по-добрия път в живота. Понеже гордостта толкова здраво се е вкопчила в човешките сърца, та не може лесно да се измъкне оттам, то аз се радвам, че на утопийците се е паднала поне такава форма на държавно устройство, която с удоволствие бих пожелал на всички. Те са възприели такива институти в живота си, с които са поставили здрави основи на своята държава не само по най-щастлив начин, но и които ще траят вечно, доколкото може това да се предвиди с човешко предсказване. Понеже утопийците са изтръгнали из корен в своята държава наред с другите пороци и корените на честолюбието на партийна раздробеност, тях не ги заплашва никаква опасност от вътрешн раздор, който единствен е унищожил прекрасно защитените богатства на много градове. А при здравото вътрешно съгласие и при непоклатимите институти на утопийците не е в състояние да разклати и помръдне тяхната държава  дори страшната ненавист на всички съседи, макар че твърде често и отдавна се е опитвала, но винаги без успех. След като Рафаел ни разказа всичко това, аз си припомних не малко неща, които се съдържат в техните обичаи и закони и които ми изглеждаха съвсем абсурдни. Такива са не само техният начин на водене на война, техните богослужения, тяхната религия и още други техни институти, но преди всичко самото това, което е най-съществена основа на цялото им общество:общественият начин на живот и хранене без употреба на никакви пари. Тази единствена работа изтръгва из корен всяка знатност, великолепие, блясък и величие, които са истинска красота и слава на държавата според общественото мнение. Но аз мисля, че Рафаел е изморен от дългия си разказ и на мене не ми беше съвсем ясно дали той може търпеливо да изслуша възражения против своето мнение. Освен това аз си припомних как той сам укори някои хора, които като че се страхуват да не би да бъдат сметнати за недостатъчно умни, ако не намерят нещо, с което биха могли да отскубнат нещо от мислите на другите. Затова похвалих държавното устройство на утопийците и неговия разказ, хванах го за ръка и го поведох вътре да вечеряме. Все пак казах, че ние имаме удобно и друго време да помислим по-дълбоко за тия неща и да поговорим с него, с Рафаел, по-подробно. Да можеше това да се осъществи някога! Впрочем аз по никакъв начин не мога да се съглася с всичко, което беше казано, макар и от човек, който без никакъв спор е много учен и в същото време твърде опитен в човешките дела. И тъй, аз признвам, че има твърде много неща в държавата на утопийците, които по-скоро мечтая за нашата държава, отколкото да се надявам, че ще се осъществят."
 

Пък виж докъде е стигнал:) Основният проблем на утопиите, а т.е. на "идеалните" обществени и държавни системи, е че предполагат разумно и адекватно участие на хората - поне на над 60 % от тях! В противен случай се стига до насилствено управление и налагане на правила, което рано или късно довежда до несправедлива/корумпирана/не-харесвана система. Единственият начин да променим нещо, е да вдигнем интелектуалния/морален ценз на населението. А както е очевидно (сигурно за всички), образователната система в училищата "кляка" на все по-ниски нива в зависимост от нуждите на потребителите й... Тъжно, но май можем да направим нещо смислено, само развивайки интелекта на собствените си деца. С надежди за промяна в следващото поколение;)

Как да вдигнем морала на едно общество при положение, че то в нищо не вярва? Как да е зряло? Съгласен съм за децата-само това ни остава.