Ако любовта е същността на човешкия самоизраз, то дисциплината е способа за изразяването и. Самодисциплината - като лазер, който фокусира и концентрира снопа светлина, изпращайки го в едно направление, ни е дадена, за да можем да се концентрираме и да насочим любовта си в нужното русло. Ако любовта не е концентрирана, тя като нефокусиран сноп светлина ще се разсейва и няма да носи полза. Дисциплина - това е възможност да направляваме любовта и усилията си. Разумната любов се нуждае от уважение към предмета на любовта си.

Защо тогава християнството (за други религии не знам - може и там да е така) проповядва любов към ближния. Все си мислех, че се има предвид някакъв обобщен образ (т.е. всички), а не конкретен ближен:)

...проповядват любов към ближния и използват двата подхода...с обобщения образ и индивидуалния такъв..,. Допускам, че атора на постинга има предвид любовта, като индивидуално постижение, което би ни позволило да живеем и за другия вместо да живеем само за себе си...но истината може би е постигането на естествено постоянно състояние на необходимост да живееш за другия....както например това усеща майката към своето дете...но уви не усеща към "чуждото" дете защото това така е заложено в нейната природа, ако попитате която и да е майка тя ще ви отговори, че чувства много дълго роденото от нея дете, като част от себе си...усилието което е необходимо за постигането на това състояние на любов към всеки до теб е огромно и не е по силите на отделния човек...необходима му е помощ и то забележете тя може да му бъде дадена само от този, който го е създал...Според мен автора на постинга много финно ни води към темата за смисълът на нашия живот...поне така аз го усещам.

Не зная какво казват и проповядват религиите, защото не съм наясно с нито една от тях. Също така не считам, че човек има нужда от религия за да изрази любовта си към близък човек(каквото и да разбира под тази дума). Според мен е важно чувството-как го усещам, как го изразявам, достига ли то до близкия човек и т.н.

Както в религиите, така и живота никой не обещава пълна възвращаемост:) В християнството например Иисус "обича ближния си" в пълен обем, но бива предаден от "ближен" накрая и екзекутиран мъчително. Като междувременно другите му "най-ближни" се покриват, за да не ги сполети същото:)

Аз съм много ЗА любовта, но чувството не винаги достига до човека отсреща и далееееч не винаги връща обратно любов към донора:) И се случва дарителят да си изтощи ресурсите и да зависне в нищото, умирайки от жажда... За любов де:)

Ксе, както често се случва сега виждам коментара ти след толкова време(да не кажа години)! Само Твореца ти "обащева" пълна "възвращаемост" на любовта, която изпитваш към Него и то има принцип, че получаваш толкова, колкото даваш като разчета е максимално точен, доколкото може да ме мери любовта в нашите възприятия. И затова човек, който е вярващ не е длъжен да обича и да бъде уверен в никой друг освен в Твореца! Това разбира се е трудно за постижение от нас обикновените хорица, но си заслужава човек да вярва над разума в тия неща, иначе всичко е обречено на неуспех.

От това да си уверен само в Твореца произтича и друг принцип - човек започва да възприема след време всичко около себе си като...Твореца или създадено от Него. В отношенията между хората, човек започвада вижда и да намира Твореца в "човека отсреща". И така полека лека започва да прехвърля и любовта си, към този човек.

Ако няма взаимност е кофти и се случва онова, за което казваш ти и то е много неприятно. Ама в нашия свят с всичките модели, които непрекъснато ни рекламират от всички страни, сякаш сме забравили, че любовта не е само онзи момент на влюбване както му казваме, ами и това да започнеш да жертваш за другия разни неща. А сега, след като "енергията от взрива на влюбването" се изконсумира, влюбените започват да търсят друг източник на енергия за поредната консумация. В повечето случаи или доста често. И така до незнам си кога...

Ако пък случайно човек попадне в ролята на Исус(проблема е ако реши, че извънземните са му казали, че е Исус, тогава замирисва на шизофрения) и започне да страда и да се терзае до момента, в който всички около него го предадат, то тогава е добре да реши, че просто е очистил любовта си, издигнал я е на едно по-високо ниво, подготвял се е за да може като срещне човекът, предназначен за него всичко да бъде наред. До тогава, когато човек се усеща сам, е добре да продължи да вярва в Твореца с вяра над разума до момента, в който всичко се случва без да очакваш....