„Всеки, които е надарен с музикалните качества и доверчивия нрав на Армстронг, без да е „вътре” в политическата и задкулисните игри на шоубизнеса, привлича съветници, които ще желаят да го насочват професионално.”...

„Трябва да ти кажа, че през целия си живот съм бил щастлив. През всичките си беди и тн минах, без да клинча. Приех живота, какъвто е. Какъвто и да е бил, за мен той беше красив и аз обичам всички хора. Дори по затворите, в Нови Орлеан, имах много почитатели. Една сутрин, като ме водеха към съдебната зала, затворниците започнаха да чукат с канчета по решетките на килиите и бурно да скандират „Луи...Луи Армстронг”, докато надзирателят ме попита:”Всъщност кой си те?” А аз му рекох:”О, просто един от апапите”V Винаги е било така с мен. Сега презаписвам албума от концерт в „Таун хол.” Правя записи на всички мои стари изпълнения, за да могат и внуците ми да ги слушат. Не разчитам на продължителния живот на плочите, защото току виж някой седне върху тях и след това(за извинение) ще каже само едно „пардон”.Хм. Нещо ми казва, че ако ги запиша на лента и ги обознача(моята система), ще се запазят завинаги. Дори след смъртта ми. Разбираш ли?”

„Колкото и голяма артистична гордост и решителност да има у Армстронг, толкова в личния си живот той е нерешителен и неуверен, което неизбежно води до вътрешни сблъсъци. Има нещо не съвсем редно в поведението на човек, който преодолява всички пречки в работата си и побеждава всички съперници, а в къщи е под чехъла на жена си.”

„Какво е джаз? Ако още не знаете...засрамете се!” – Л. Армстронг

„Всеки от Нови Орлеан може наистина да го прави.”

„Никога не съм искал да бъда повече от това, което съм”.